автор: felisia

Toй ще дойде!И го чакам притихнала.
А стрелките преместват се бавно.
Вън е тъмно и Луната мълчи,
май ревнува и придава си важности.
Крие своето тъжно лице
зад разчорлен до глупавост облак
и се цупи, като малко дете,
че вече ще е невъзможно
да говорим до първи петли,
да и шепна, че пак съм самичка...
Той пристига и открадва ми нощите.
Тя се цупи, но аз го обичам!