автор: divcviat

...топли устни
капки кръв
от
бодлите
на розата...
по тялото ми,
езичнице...
.........
разпалваш
огън-
осветен
от смях
и
аромат...

потъвам
в теб
ухаеща
на
ябълки
потръпващо
без милост,
пиеш
ласки
и
ненаситно
отмаляла,
шепнеш
името
ми...

ПУЛСИРАМ
цял
в
твоето
великолепие...

събуждам се
и
теб
те няма
...................
огърлица
бяла
оставила
за
свят спомен
и
неизречени
слова...

Съзерцавам
спомена
опиянен
от

аромата
на
роза

?
в нощта