И рече Бог : Заветът ни е сключен!
Дъга във облак знак е за обета
и нека злото спи под седем ключа!
Дъждът премяна цветна на небето
донесе с мир, любов и светлина, а
богатство тъй остана неприето,
че вяра свята – истина една е.
Душата – цветна арфа окрилена
за полет нов през седем небеса
дали готова е да се пожертва
за род човешки, страх и суета?!
А май дошла е нова мокра жетва.
Дъгата помни, помни го и Бог,
но нашта памет къса се оказа.
Безплатен обед няма, за разплата
дошло е време – чистка на проказа.
Онази що сърца ни е обзела,
нечиста мерзост, алчност и омраза.
Тъй лесно е душите ни превзела,
от где прихванахме я таз зараза?
Сега се молим само за дъга,
с надежда нова Бог да ни дари.
Едно си знаем – ще платим цена,
чиито лихви ще ни променят!