Прибрах се с тежестта –
три ябълки
с усещане за липса,
мила...
Но, колко повече да искам
от света,
когато една вселена
търкулнала си вечността
из път те следва!?
Докосва с пръста
среднощните фенери
натежали на дървото.
(винаги наесен ме разнежва)
Градината ни
като в приказките светва
и се оцветява -
матрьошка след матрьошка.
Три ябълки
прибраха тежестта...
и вече спи
завита с одеяло на килима.