автор: arkoudaki

Не бе далеч, на мисъл разстояние
от пеперудените изгреви на лятото,
от жарките ми устни, от предание
за любовта и пясъчните замъци...
За стъпките с ухание на песен
вървящи до следите от мълчание,
където времето замира, вземат ли
да се разпадат във душата замъци...
Не бе далеч, на мисъл разстояние...