автор: apostola

Като вятър, времето на куп
събира дните пожълтели...
И в живота- нежен или груб,
изплита есенни дантели.

И годините подрежда в ред
по календара си безгрешен.
Даже по житейския ми плет
простира вътъка ми днешен.

Със основата ми на кросно,
навита по години точно,
ткае нощем бялото платно
в разбоя си невидим- срочно.

И когато дойде моят ред
платно под мене да опънат,
птиците от срутения плет
криле над мене да разгънат...