Днес планината има безброй крачета,
повдига се на пръсти, бледосиньото й
прелива в синьото на небето,
милва го, слива се с него като
бебе в майчина гръд, като вода,
разлята върху блажената рисунка
на Господа - изтегната сладостно
огромна древна котка в ноемврийска
цветна мараня. Очите ми възторжено
пият благодат и тиха малка песен
ме понася о т в ъ д Измеренията...