автор: IGeorgieva

Писателят Ахил Ахилесов, добре познат на ценителите на словото, получи неочаквано предложение. Изненадата дойде от политическа централа, с която той не искаше да има нищо общо. Не че към останалите хранеше по-различни чувства.
Политиката за него бе квинтесенция на злото и подобаващо го отвращаваше. Загърбил пошлостта, алчността и цинизма на съвремието си, Ахилесов бе обърнал поглед към вечните теми и стойностните неща в живота. Следеше, разбира се, случващото се в страната и все повече се убеждаваше колко мъдро е постъпил.
Та, лидерът Златан Златев любезно покани писателя на среща. Ахилесов се опита да отклони това благоволение, като деликатно намекна за претоварен график. Служителката от въпросната централа обаче не приемаше „следващия месец” за отговор и упорито му предлагаше нови, „удобни” за него часове. Въпреки цялата й нелепост, ситуацията провокираше интереса на писателя. От всяка среща можеше да излезе една добра история. Накрая професионалното му любопитство надделя и ето го сега - потънал в големичкото кожено кресло, очи в очички със самия лидер. Неприязънта леко пърхаше в стомаха му, докато изведнъж го стисна за гърлото. Седящият срещу него политик с апломб обяви, че иска Ахилесов да напише биографията му. Можел и сам, поясни той, но нямал време. Сетил се за Хайтов и Радичков, но нещо не му вдигали.
- Може би трябва да сте по-настоятелен – предположи писателят, разтягайки устни в гримаса.
- Уважавам хората с чувство за хумор. Мисля, че ще се разберем. Най-добре е да започнете с детството ми. Като малък имах отличен успех, след това в техникума се поразхайтих, комсомола ще го пропуснем, той е ирелевантен, ето - университетска диплома…
- Истинска, предполагам – не се сдържа писателят.
- О, да, не ми излезе много скъпо. Шегичка! После - първи стъпки в политиката. Моят девиз е: „Лоялност на всяка цена”. Почти всичко е тук – посочи политикът към папката с листи, лежаща безучастно на масата.
- Страхувам се, че не мога да се наема с тази задача. Не пиша биографии.
Сега беше ред на Златев да покаже изненада:
- Е, нали сте писател. Трябва да можете да пишете всичко. Колко му е, но аз искам да е по-така… поетично, затова се спрях на вас. Честно казано, препоръчаха Ви като, цитирам: „добър психолог и майстор на словото”, но ме предупредиха, че трудно ще Ви убедя. На мен пък никой нищо не ми отказва.
- Не пиша по поръчка, а от вътрешна потребност – поясни писателят.
- Браво, затова Ви се получават нещата. Значи трябва да стимулираме тази потребност. И така - стигаме до най-важното. Усилията Ви ще бъдат добре възнаградени. Я кажете колко печелите от книгите си?
- Това е поверителна информация.
- Аз пък знам… всичко за вас - и Златев произнесе няколко цифри, които отговаряха на самата жалка истина. - Е, аз съм готов да направя голям жест – предлагам ви шестцифрен хонорар. Произнесете го бавно, за да усетите колко точно е това.
Сумата наистина бе огромна и надминаваше и най-смелите представи на Ахил и ако не беше погнусата, която изпитваше от този арогантен човек, би плеснал въодушевено с ръце. Подсъзнателно мозъкът му вече запълваше дупките в оскъдния му бюджет.
- Мда, внушително наистина, трябва да помисля.
- Е, аз не бих се тормозил много. Някои хора ще го свършат и за доста по-малко.
- И как ще реализирате книгата? Издателите се интересуват от пазара, който и без това е смешно малък.
- О, това е моя задача. Имам си канали.
Ахил Ахилесов се изправи леко замаян.
- Ето, вземете да се запознаете с материалите - набута папката в ръцете му политикът.
Писателят се чувстваше като в капан. Цял следобед сърцето и разумът му водиха люта битка. Един огромен аргумент срещу всичко, в което вярваше. Везната на съвестта му се накланяше ту в едната, ту в другата посока. Може да го направи само веднъж, да, но ще загуби самоуважението си. Да не говорим за независимостта си да казва това, което мисли. Вече няма да е А.А. Ще бъде Биографът на Златанов. От друга страна, Шекспир също е писал пиеси по поръчка. Никой не е по-голям от хляба. И тогава му хрумна на пръв поглед блестяща идея – да напише автобиография на политика. Поне формално името му нямаше да се свързва с този човек. Почувства известно облекчение. Но за кратко. На стари години блюдолизец? Е, няма как да стане, душата му не е за продан, ще остане в мир със себе си.
С прояснена глава седна на компютъра да поработи, но преди да отвори файла с последното си произведение, включи фейсбук. Синята лента на менюто светеше в червено от множество съобщения и известия.Такъв пожар не бе виждал и на рождените си дни. Отвори лентата със съобщенията. Имената бяха на „приятели”, някои от тях писатели. „Честито ти” , „Всичко тече, всичко се променя”, „Браво, оправи си живота” и под всяко синееха линкове с изписани на латиница имена на новинарски онлайн издания. Ахилесов кликна върху едно от тях и видя своя снимка. Под нея стоеше следният текст: "Писателят Ахил Ахилесов започва да пише биографията на г-н Златанов. Известният политик е поласкан от вниманието."