автор: zaltia

Когато във небето се изгубят нашите мечти,
вятърът ще стихне, знаейки че ще ни заболи...
Родени бяхме да сме заедно, спомняш си нали,
и не очаквахме, че нещо може да ни раздели.

...
Прегръщам вместо теб бутилката в нощта,
и целувам чашата, говорейки си с бучицата лед...
Давя в алкохола болката, и споменът за любовта,
а с изгрева потапям се, в денят тъй сив без теб.