автор: giro

Око стоманено пред мене,
катранено като крило на гарван,
се взира във очите ми и дебне
кога с гърди ще го прегърна...
А то е ледено, но приласкаващо,
зад него има необятен свят:
Не бягай, а целувай ме сбогуващо
и през цевта ще видиш моя бряг...
От мерник нямаш нужда, а от спусък -
целта е на нищожно разстояние...
В ръцете ти – накапан восък,
а те – в прегръдка за разпятие...