Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: malkata-usmivka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13700

Онлайн са:
Анонимни: 63
ХуЛитери: 14
Всичко: 77

Онлайн сега:
:: malovo3
:: Albatros
:: marisiema
:: konstantin_lakov
:: Heel
:: lennichkata
:: zebaitel
:: BlackSwan
:: pastirka
:: rady
:: misteriavechna
:: Bukvist
:: LeoBedrosian
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа родину, за Сталину
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Мрачна стая

Сутерен

Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици , откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, стария Вячеслав Иванич се опитваше със сетни сили да оживее.


Не е лесно. Дори ставането и изхождането в тъмния нужник представляваше огромно усилие за немощния инвалид. Единствения оптимизъм идва от капещата чешма в стаята, под снимката на младия офицер от Червената Армия. Чешмата още течеше. Но само на миризлива водица трудно се оцелява и в полу-будните му кошмари все по-често се явява русия ангел.

Е, все пак е ангел. След всичките застреляни немски войници, изтърбушения фриц с леден поглед и русата изнасилена унгарка Вячеслав Иванич очакваше най-много мускорлив дявол да го отведе, а всяка нощ му се явяваше синеок рус ангел, който му помахва от пухкав облак. Сигурно беше заради медалите, които протритата куртка в прашясалия гардероб трудно удържаше. Заслужени двадесет и пет медала, сред които Герой на Съветския Съюз, Медал за Храброст и най-скъпият му „За Родину, за Сталину!“

Вячеслав Иванич не знаеше, че откакто в Донецкото градче Сергеевка се беше настанила Армията за освобождение на източна Украйна никой не се сеща за него и болното му деветдесет годишно тяло, което още не искаше да се предаде и да пусне на свобода изстрадалата му душа. Старата мома Миникина, която го посещаваше от време на време я прибраха в психиатричната болница на Донецк и никой не чу повече нищо за нея. Добра душа беше Миникина, не беше капризна и освен половинката водка понякога машинално обслужваше и мъжките желания на жилавия старик.

Тая вечер бе особено студена и през малкото прозорче леденяка свиреше фалшиво петнадесета симфония на Шостакович. Стария боец се унасяше в поредния си полу-жив, полу-смъртен блян когато в отлитащото му съзнание прогърмяха оръдейните тътени на Великата Отечествена.

- Бийте ги, батюшки! Взривявайте тая немска сган – профуча немощно от грипозното гърло на Подполковника – выходила на берèг катюууша - припяваше стария Вячеслав, когато поредния тътен прогърмя съвсем близо и по главата му се посипа мазилка. Това не бе спомен от войната, това е нещо съвсем реално, помисли си солдата.

- На бой, на оружие – извика Полковник Поименко и учудващо за възрастта и всичките си болести чевръсто стана от кревата. Дотътри се до прашния гардероб, където всичките двадесет и пет медала издрънчаха победоносно докато намъкваше протритата си парадна куртка.



Младши сержант Олена Павленко от Освободителната Армия на Донецката Народна Република се промъкваше сред полуразрушените сгради и търсеше своята част. Правителствената армия бе започнала бомбардировка без всякакво предизвестие и един взрив без малко да я затрупа, но бързата реакция на младото ѝ тяло успя да я спаси. Прескачаше купчина тухли, когато от страничната уличка срещу нея се затътри странно същество. Съществото носеше стар съветски мундир с генералски пагони, от който зловещо дрънчаха и проблясваха шест редици с медали. Високата парадна фуражка обрамчваше съсухрено лице с издялани форми от което я пробождаше решителен и властен поглед. Съществото се подпираше на гравиран масивен бастун, а лявата му ръка насочваше трофеен парабелум към нея.

- Стой, враг! Руки верх!

- Но, дедушка, ты что, с ума сошел? – само това ѝ оставаше, да влезе в бой със остатъците от Червената Армия, помисли си деветнадесет годишното момиче и освободи предпазителя на Своя автомат Калашников четиридесет и пети калибър. – отпусти оружие, дядя!


- Стой я сказал! – пред решителния поглед на подполковник Поименко се заредиха образите на всичките немски войници, които лично бе застрелял, взривяващите се къщи, изригващи танкове, стъкления поглед през който отлиташе живота на немския фриц, в който бе забил справедливия си щик. После се занизаха целия празничен триумф на Червения площад, цветята, с които ги обсипваха московските хубавици, че даже и лично Другаря Сталин, който го шляпна приятелски по бузата, след като бе закачил знака на победата. Сладките образи на победата и триумфа се завъртяха в цветен калейдоскоп. Ето го и русия Ангел, който днес бе облякъл военна униформа и му подаваше оръжието на триумфа. Но защо Ангела се прицелва в него!? - Постой ты мой, родной! Пуль! О, но това е достойно. Застреляха ме в бой! Прощайте!

Тялото на ветерана от Отечествената война тежко тропна на калния калдаръм и без малко да затисне отлитащата му освободена душа.

- Я тебе сказала, не насочвай оръжието си, дядушка – промърмори мрачно русата Олена Павловна докато премяташе през рамо ремъка на автомата си. – Прощай!


Публикувано от aurora на 30.10.2014 @ 15:08:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.11.2017 год. / 15:00:37 часа

добави твой текст
"За родину, за Сталину" | Вход | 2 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За родину, за Сталину
от genab на 17.11.2014 @ 11:44:34
(Профил | Изпрати бележка)
Зле завоалирана русофобия, която може да послужи .за манипулация
на непосветените.
С уважение: Гена


Re: За родину, за Сталину
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 17.11.2014 @ 14:27:36
(Профил | Изпрати бележка)
Ни фоб съм,
ни фил съм,
макар и немил
и недраг
със времето
в крак...

Недоумявам къде тук съзря страх към някого, пък бил той и вкоравен съветски под-полковник?

]


Re: За родину, за Сталину
от angar на 31.10.2014 @ 21:35:25
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"Не искам за неща да разсъждавам,
които сам, от опит, не познавам."

Уви, Лео - в този си разказ ти си се заел да разсъждаваш за неща, които не познаваш.
А че не ги познаваш личи още от заглавието.
Няма и не е имало такъв лозунг: "За Родину, за Сталину!"Всеки, който поне малко от малко разбира от руски, знае че Родина (съществително от ж.р.) и Сталин (от м.р.) нямат еднакви окончания в този падеж. Лозунгът е "За Родину, за Сталина!".

Вижда се и от това: "Отпусти оружие, дядя!" Би трябвало да означава "дядо", но "дядя" не е дядо, а е чичо.

Такъв изкривен е руският в езика на профаните от шоуто на Слави, и на самия Слави; и на още някои антикомунисти-русофоби-простаци.
Но нали това, което си написал е разказ, а не фейлетон?

И образът на ветерана не е верен, фалшив е. Коя година сме сега - 2014; а кога е развенчан култа към личността на Сталин - през 1953, преди 61 години. На колко години е бил тогава днешният ветеран - на около 33. Не е възможно още да живее с този култ.

Може би героят ти е някакъв болен, страдащ от старческа деменция и луд; тогава защо се занимаваш и ни занимаваш с него?

Целта ти, която прозира, е друга - окарикатурявайки този руснак-ветеран, а също окарикатурявайки и девойката боец от армията на "Донецката народна република", ти вземаш страна в този конфликт.
Твоя си работа.
Аз пък съм на страната на Донецката република. На тези, които се борят за своята независимост.
Можем да изразяваме мнението си в други сайтове, в други форуми.
Но не бива да го правим в творби, които явно не са излезли от сърцето ни, а са като натрапени ни по поръчка.


Re: За родину, за Сталину
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.11.2014 @ 10:51:32
(Профил | Изпрати бележка)
Ако си целял да ме въвлечеш в обяснителен режим, няма да го постигнеш.

]


Re: За родину, за Сталину
от angar на 01.11.2014 @ 14:33:19
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Не виждам нещо лошо в това - да бъдеш предизвикан от някого да влезеш "в обяснителен режим".
Напротив - получаваш повод да обясниш кое те е провокирало да го напишеш, и идеята, и как - според тебе, трябва да се разбира, съмненията, ако си имал такива и пр.

]


Re: За родину, за Сталину
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 02.11.2014 @ 12:15:41
(Профил | Изпрати бележка)
Какво искаш да ти обясня Анги? Че това са чисто мои усети и виждания за продължаващото кръвопролитие, че заставам на нечия страна и подържам нечия братоубийствена идея?

Е, няма да ти го кажа, защото не го мисля.

Колкото дали познавам това, за което пиша ще ти кажа, че не го познавам, както не вярвам и Жул Верн да е познавал Капитан Немо, Наутилус или да е летял около Земята за 180 дни.

Критиките за руския правопис ги приемам, въпреки, че не исках да наблягам на руския език. Просто така ми седи по-автентично.

Поздрави и на теб!

]


Re: За родину, за Сталину
от angar на 03.11.2014 @ 22:20:16
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Това ми е достатъчно, Лео!
Не съм те бил разбрал правилно.
Помислих, че издевателстваш над жертвите на тази братоубийствена война.
Извинявай!

]


Re: За родину, за Сталину
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.11.2014 @ 09:06:08
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм се и съмнявал, че няма да те задоволя с обяснението си :)

Кандидати да здевателстват над жертвите има бол. Аз не съм и няма да бъда сред тях.

Няма нужда да се извиняваш, поздрави и от мен!

]