автор: gorestled

Приканих всички звезди
да намерят в очите ми пристан,
да станат пътеводни следи
към менe по пътя ти истински

Но встрани от пътеката лунна
ще те мамят самодиви със танц,
покрай огъня, дяволски, лумнал
от омагьосващия им транс.

Ще хвърлят ласа от коси
към тебe, извили гръбнаци.
Биле омайно ще носят.
Не пий! Следвай моите знаци!

А щом до пристана стигнеш,
ще откриеш мястото незаето.
Там, сред звездите, вдигни ме!
И в тишината чуй ми сърцето!

То нежна балада шепти
от моя копнеж сътворена.
И ридание, шепот , сълзи
преливат във тръпка стаена.