автор: ladyinblack

Как да обича във вторник,
а от сряда да петък – да трае?!
Й.Пеев (из разговор)

Спъва и мене въпросът – как се обича по дати?
Само от седем до осем или от утре до снощи...
Как да ти бъде уютно, ако въжето се клати?
Тайно стрелките да бутна, вярвайки - рано е още.
Път – на зори изоставян. Вятър – на буря обречен.
Чупя условните брави. Ала кого ще измамя?
Как този миг да се пръсне в десет галактики Вечност?
Късам късметите късни...Кой те извика в света ми?
И ще те има, но колко? Няколко шепи наслада.
Обло, почти до без болка – тебеприсъствие нямо.
Детски драскулки с пастели. После рисунката пада.
Права черта ни разделя в есенна кардиограма.
Всеки финал е безличен за самотата насрещна.
Всъщност така се обича в тази игра предвидима -
вярваш в неверните ноти, в святото право на грешки.
Учиш неволно в живота стъпки на блус, но за трима.