автор: Rodenavlotos

„Бьют на Сан-Марко часы неизменно...
Голуби крохи клюют на граните,
К вечеру солнце сияет в зените...
И освещает кусочек Вселенной.” –Л. Кузьминская

А гълъбите се препъваха във нас,
кълвяха босите пети на слънцето,
в един ленив и нищичко не предвещаващ час -
търкулнато във процеп зрънце

в средата на вселенската агора.
Щастлива бях, че гълъбите бяха тука –
заместваха оскъдната, добрата част от хората.
Проклинах, че не мога да гугукам.

Помолих Господ да е преводач
и всичко по-нататък стана лесно.
Гондола по "Канале Гранде" - плъзна здрачът,
запя... Не беше нужен преводач за песните.