автор: apostola

( за песен)

Да пази Бог от всякакви злини...
Заглеждам се във всичките жени,
че светъл лъч в очите им лъчи
и за любов, че мислят- си личи.
Цъфтят усмивските им на лице.
Под пазвите усещам аз сърце.
В коси разкошни свети им луна.
Дошли са от рекламните пана.

Живота си е радост.
Живота си е блян.
И де е тази младост,
и от любов огрян?!

Ръцете бели...бели са- памук.
Гласът им ,Боже, е гальовен звук.
И как си кършат своята снага,
настроени за намеци сега.
И се препълват моите очи
с дъга от цвят на слънчеви лъчи.
И благославям този хубав ден
да спре една- едничка...но за мен!

Живота ще е радост.
Живота ще е блян.
И от върховна сладост
да си умра облян!