автор: apostola

Днеска ни има, утре ни няма...
Колко е просто туй, като факт.
Свършва живота. Драма голяма.
В нашта вселена- дребничък акт.

Всъщност защо е този спектакъл?
Господ това не го е разбрал.
Паднал е този, другият- плАкал...
Господ е горе всички събрал.

Що ни се дава този отрязък
живи да бъдем, живи до смърт?
Тъй ли се пада в този порядък
да си отиваш млад или дърт?

Този живот е малка проверка-
нужна е тя за всеки от нас,
както е нужна всяка отверка
да се сглобява дадена част.

С тази проверка Господ желае
да ни покаже своя респект.
Земното царство малко ни трае,
вечното царство трае во век.