Таа дърта уроспия Мара
ночньом време врата не затвара.
И върти гузицуту,не спира.
Мужье гьол!Она гьи не пробира!
Та нечъска Гмитър на Спасию
гмурне се при туа гювендию.
А ютрото кага да си пое
га да стане - а оно не мое!
Изеднуж га сецнула гърбина.
Свил се одве.Ли лумбаго има.
И не мое никако да мръдне!
Ни да се обърне,ни да пръдне!
Та магарето упрегне Мара,
каруцуту до пенджарът прикара,
тегава Гмитра лъкачко премести
през джамът у колата га намести.
От горе с травуляк замаскирала
и право дом,у ньи га откарала.
Гмитровица - а она каква е
целото село това га знае.
С едну руку гю скубе косуту,
с другуту гю млати със машуту!
Млати гю,по търтицуту бие!
Она бие,а па Мара вие:
" Бесна кучко!Бесна,побеснела!
Да се би от болес поболеела!
Чумата дано да те заакачми!
Све по болницетеп да се влачиш!
Да отпадну двете ти ручице!
Да исъну двете ти ножице!
Дано да ти изпръсну и очите!
Па да ти окапу и ушите!"
Ем кълне гю,ем с машуту рапа.
Мара ока,да избега драпа!
Гмитър лази,мучи се да стане.
Глеа машата да га не дофане.
Ама не мое лъсно да избега!
Пойде машата да шиба по ньега!
"Огаднико,ти по чуждо одиш!
Целу ноч си дома не доодиш!
Че ми одиш ти по гювендие!
Че те цуку селскьете роспие!
Тека ли си дошълр,без дольне гаче?
Кво се свиваш ко въшливо маче?
Гърбина те боли да ми работиш!
Боли ли те кага при туа се потиш?
Да свършим с ню,и с теб че се разпраим!
Гърбинуту ти я че гю опраим!
Да видим немаш ли си дом жену?
Та по селото да ме разнесу!"
Беше га млатила много яко!
Ама тека му се пада!Дако!
У болницуту месец он лежа.
Дойде си после,ма не е това
къде га знамо тука,у село!
Най-после он си седе на гъзо!