Историята е пра стара
за бог и дявола рогат,
но още нейде в Епогея
се пръкнал и тоз свиден свят.
И рече бог, така не може
на тая хубост, благодат
да няма ни един велможа,
а само рошавий примат.
Тъй стори той, това що рече
оплескан до ушите с кал
на две, на три напрай човека,
че даже и живот му дал.
Но още щом плъзнàл човека
по райската земя навред
натвори куп бели до веки
той, пакостника му проклет!
Пак рече бог, така не може!
нима е моят образ мил
подобие на туй, що вие
във рая, оскотял дебил!?
Запретна пак ръкави бога
но за нещастие калта
бе свършила. Затуй с охота
откърши му две-три ребра.
Така в историята райска
на нашия Адам, тъй див
създаде бог и за окраска
уж спътницата (коректив).
И рече уморен „Ще дремна,
че вече сътворих света“
но пък историята земна
прерасна бързо в грехота.
Не ще се спирам тук подробно
на целия процес с грехът
и кой виновен е съдбовно
от рая да го изгонят.
Така наместо пръв приятел
и спътник в земните дела
човек от своя прям създател
получил мрънкаща жена.