автор: apostola

Страх ме е да те погледна-
очите ми ще ослепиш.
Страх ме е до теб да седна,
защото в миг ще ме стопиш.
Страх ме е да ти говоря-
не мога реч да избера.
Страх ме е нишан да сторя,
че няма да те разбера.

Страх ме е да те докосна
поне със малкият си пръст.
Ти си като кукла вносна
и на гърди със златен кръст.

Страх ме е да те целувам
във някой късен нощен час.
Само в сън те аз сънувам
и без да чувам своя глас.

Страх ме е да те обичам
да не прекърша таз любов.
Искам само да те сричам
със вътрешен любовен зов.