автор: apostola

Пораснах и узрях с години
и станах татко не веднаж.
В очи на моите роднини
превърнах се във тачен мъж.

И къща моя си намерих.
Жената ми направи дом.
Над всяка думичка треперех
и пазех къщата от взлом.

Под слънцето вървя открито.
От крачките направих път.
И нямам скрито и покрито,
не съм изправян и на съд.

Живях със пролет и с цветята.
Посрещах лятото на длан.
Държа на истината свята
и вързвам гащите с колан.

Посрещам есените златни
с отворена до днес душа.
И в стихове от думи знатни
можах любов да ви внуша.

И чакам зимата последна-
студена, бяла и със сняг.
И в нея края да погледна,
закотвен на отсрещен бряг.