Избори! Избори! Избори!
Нима ще свърши тоя Ад?!
Нима ще има пак Държава?!
Нима ще има пак Небе?!
Нима ще има Светлина?!
Нима ще има Свобода?!
Денят ни свършва може би
и мрак ще падне над Земята,
в,която Левски се роди,
в,която с Ботев ни поведе,
към Свобода и Бъднини!
Къде отива тоя ден,
от брат голям, към по-голям
и пак по дяволската рът!!!
Нима ще има верен път?!
Ще има ли след сто години,
единна Българска Земя
и бъдещите ни потомци,
ще знаят ли Спартак и Аспарух и Самуил
и Калоян и Десислава?!
О, свидна Българска Земя,
нима се свършват твойте дни
и времето за теб ще спре
и никой няма да си спомня,
че имало е на света,
Любяща Майка и Жена!
България! България ! Една...!