Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 583
ХуЛитери: 2
Всичко: 585

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧовешко
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

Случвало се е да ме погалят.
Не много често, но се е случвало.
Гледам се сега в огледалото,
мисля си: ако бях куче -

както безусловно обичам,
някой щеше за мен да тъгува,
щеше в очите ми да наднича.
Нямаше да се сбогуваме

с първия полъх на вятъра,
нито с първия сняг на зимата.
Любовта не е само лято.
Ако я има – има я,

без да ти обира джобовете,
без да си търси версиите.
Не трябва да разравяш гробове,
за да възкресиш месия.

Но това са само теории,
а теориите са суха слама.
Само докато ги говориш –
хвръкне искра и пламнат.

А на мен така ми се иска
нещо хубаво да ми се случи.
Нещо жизнено - като огризка
за очите на гладно куче.

И когато нощем тревогата
тези странни мисли дотътри,
ми се приисква да мога
да се погаля сама отвътре..


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.10.2014 @ 09:54:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 00:24:18 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Човешко" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Човешко
от zebaitel на 16.10.2014 @ 11:32:08
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова е човешко, наистина, че чак те заболява!!!


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 11:58:12
(Профил | Изпрати бележка)
Не ти ли се иска понякога да можеш да се самопогалиш? Във всеки случай, кучетата са по облагодетелствани в това отношение. Благодаря ти, мила, че хареса. Прегръдки!

]


Re: Човешко
от mamontovo_dyrvo на 16.10.2014 @ 12:31:30
(Профил | Изпрати бележка)
Много, ама много е хубаво!
Едно детенце на малко под три години го попитах дали ще обича децата в детската градина. То каза:"Да" А те ще те обичат ли? То отвърна "Аз сам ще се обичам". До там ли стигнахаме да се галим или обичаме сами?


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 13:44:45
(Профил | Изпрати бележка)
Първо е жизнена потребност - да се усещаш обичан и, второ, ако не се усещаш так, това е някакъв защитен инстинкт - да се обичаш сам и да се погалваш, защото иначе си загинал. Човек трябва да се обича. Тогава се развива таланта му и се преборва с трудностите. Поне така е с мен. Благодаря ти, че хареса, приятелю. Поздрави и прегръдки!

]


Re: Човешко
от doktora на 16.10.2014 @ 12:44:59
(Профил | Изпрати бележка)
Светленце, жестоко е...наистина имаме нужда да се самопогалим, защото е зъл света, свят на самовлюбени келеши, които нямат очи и душа за близките си, камо ли за чуждите...
Обичам кучетата...не съм гледал вкъщи, но ги храня, в двора...по улиците...и те ме обичат, даже и ме лаят понякога))))))
Господ си знае... кого и кога да погали, мило...цунь


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 13:40:58
(Профил | Изпрати бележка)
И аз обичам кучетата, и те ми отвръщат със същото. Сякаш усещат, мамка му, кой ги обича, нали? Любовта се усеща винаги. Както и нелюбовта- и тя се усеща, не мислиш ли? Благодаря ти, че хареса, приятелю! Поздрави, прегръдки и много вдъхновение!

]


Re: Човешко
от Drugiyat на 16.10.2014 @ 14:08:19
(Профил | Изпрати бележка)
Стихотворението ти е непринудено човешко и докосва читателя.

Поздрави: Другият


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 14:10:20
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се винаги на твоите коментари, приятелю. Чест е за мен. Поздрави и вдъхновение!

]


Re: Човешко
от IGeorgieva на 16.10.2014 @ 14:25:27
(Профил | Изпрати бележка)
Докосва душата - като милувка е!
Поздрави!
:)


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 14:26:58
(Профил | Изпрати бележка)
А аз ти благодаря, че се остави да бъдеш докоснато, мила. Поздрави!

]


Re: Човешко
от shrike на 16.10.2014 @ 16:17:48
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен така ми се иска. Ех, Светле, ръцете се уморяват от милувки. А душата иска още. И още. И още.

http://www.youtube.com/watch?v=7tSdrL7PZBM


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 16:24:34
(Профил | Изпрати бележка)
Мислиш ли, че е ненаситна, или?...:)))

Благодаря ти за това изпълнение на Крис Боти. "Емануил" е едно от любимите ми парчета:))) Заедно с "A thousand kisses deep".

Прегръдки!

]


Re: Човешко
от shrike на 16.10.2014 @ 16:34:24
(Профил | Изпрати бележка)
Не, мисля, че има нужда от любов :-) А ръцете /ни/ се уморяват толкова бързо и забравят да дават. И забравят да милуват. И ние забравяме...

Днес е ден за Крис Боти. Равно. Гладко. И тъжно.

]


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 16:56:21
(Профил | Изпрати бележка)
С две думи - прекрасно. Като за душа:)))

]


Re: Човешко
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 16.10.2014 @ 19:58:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
"Човешко, твърде човешко";)
Заигравам се със заглавието и Ницше /Книга за свободните духове/, но наистина много ми допадна!:)


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 21:44:08
(Профил | Изпрати бележка)
Някъде в последните си работи Ницше изтъкнал, че дължи до голяма степен своята философия на боледуването си, защото голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа. И сега си помислих, че ако трябва да търся някаква изобщо допирна точка между мен и него, то това е, че всеки един от нас двамата е стигнал до своята философия на живота, в резултат на своето заболяване. Борбата да оцелееш те прави без да искаш философ. Разбира се, всеки със своите си възможности.
Благодаря ти, Миа, че прочете и направи този интересен коментар, който пък мен наведе на разни мисли. Поздрави и усмихната вечер.

]


Re: Човешко
от Marta на 16.10.2014 @ 20:04:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Да, Светле, съвсем човешко и непосредствено и така...състояние, стихотворение. Правдиво и талантливо. Хвана ме ( е, не съвсем неподготвена, защото ти пишеш със сърце и ум, както правилно отбеляза северянин, но тук ме спечели отмах.)


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 21:50:31
(Профил | Изпрати бележка)
Трябва да се пише със сърце и ум, мила Доре. И ти не правиш изключение, защото твоите творби също грабват. А това се случва, като забравяш, че пишеш стих и оставяш мислите ти да се носят по течението. Тогава си себе си и се получава. А сегашните читатели са интелигентни. Те изнюхват фалша и позата. Много се радвам, че ти хареса. Поздрави и прегръдки!

]


Re: Човешко
от yoro на 16.10.2014 @ 20:08:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много трогателно и копнежно!
Засяда като буца в гърлото и гали едновременно!
Най-хубавите неща се случват неочаквано,
обикновено на ръба на отчаянието...
Благодаря ти за съпреживяването и удоволствието!!!


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 16.10.2014 @ 21:53:57
(Профил | Изпрати бележка)
Е, тук аз пък ти свалям шапка, приятелю. Страхотно удачно прозрение: "Най-хубавите неща се случват неочаквано, обикновено на ръба на отчаянието..." Благодаря ти за него и за това, че хареса. Поздрави и вдъхновение!

]


Re: Човешко
от voda на 17.10.2014 @ 00:07:11
(Профил | Изпрати бележка)
Да, "любовта не е само лято. Ако я има, има я" - до дълбоки старини, макар и като "любов-болка".
Защото любовта не е само секс и има своите различни прояви във всеки сезон на човешкия живот....

Дори когато се самопогалваш, ти пак го правиш с мисъл за някого, на когото си потребен и който осмисля живота ти. И пак е любов, дори да е несподелена.

Велико чувство е любовта и има много нюанси.

Творбата ти, Светла, буди размисли, което значи, че е съдържателна и стойностна.


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 17.10.2014 @ 08:55:42
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила Елица, че хареса внушенията на този стих. Аз винаги съм смятала, че любовта е движещата сила за живота и в стиховете си по безброй различни начини утвърждавам именно това си убеждение. И се радвам, че има много хора, които го споделят. Което означава, че светът ще оцелява, независимо от всички други страсти и амбиции. Прегръдки и много вдъхновение!

]


Re: Човешко
от ZAGORA на 17.10.2014 @ 21:48:55
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Лотосче!Намерила си нещо драматично,несвойствено,неестествено в погалването отвътре и си го направила поанта.Но всички човешки същества на тая планета всичко,което правят го правят за себе си и се галят непрекъснато отвътре.Ако си мислиш,че някой прави нещо за другите, просто се лъжеш!!!Дори и живота си да дадеш за другите, ти пак го правиш за себе си.Себеуважението и себедостойнството които чувствуваш и доказваш на тия,за които си се жертвала,че си по- стойностна и велика те карат да си щастлива.Ей за това твое щастие,което е "галене отвътре" правиш всичко.Но ще кажа:"Да живее егото!" Поздрави!


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 18.10.2014 @ 00:00:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила, за този коментар и за изразената позиция. Скоро бях споделила една мисъл на Камю, че "има едно нещо на този свят, което всеки човек желае, но само понякога получава и то е човешката нежност." Дори си мисля, че не става въпрос само за човека. Може би, ако животните можеха да говорят, щяха да споделят същото. Всяка жива твар има нужда от нежност. Цялата трагедия произтича от това, че искането не е равнопоставено на даването. Аз не отричам твоето твърдение. Къде по-силно изразено, къде по-слабо, егото си съществува. И то иска да бъде погалено. И ако няма кой, става му мъчно за себе си. И за да не страда, се самопогалва. Веднъж, два пъти, три пъти....n-пъти. И какво излиза - че колкото по-самотен и лишен от внимание и нежност е човек, толкова по-често му се налага да прибягва до самопогалване. Може би така възниква нарцисизмът. От някакво нарушено равновесие между търсенето и предлагането на внимание и нежност.
Виж ти, виж ти. Цяла нова философия създадох. Поздрави, мила Дидка!

]


Re: Човешко
от giro на 23.10.2014 @ 12:31:48
(Профил | Изпрати бележка)
ми и аз да кажа нещо, де:
за теб не знам, но мен ме погали отвътре...
поздрави, киро


Re: Човешко
от Rodenavlotos на 23.10.2014 @ 14:27:16
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се много, когато разбера, че съм погалила някого. Благодаря ти, приятелю! Поздрави и усмихнат ден!

]