автор: rosy88

Тази смъртна любов,
между двама, които не знаят
този глад как се лъже
Как се сплитат душите им с костите.
Щом потърсят съня
в тъмнината на своите стаи,
тя започва да вие,
като куче по време на пости.

Тази крехка любов,
развенчана от всякакво чудо.
Упорито захапва своя дял от нелеката зима.
И се моли в дъха им,
да се свършват проклетите пости.
Да се втурне в телата им.
Да е пролет.
И пак да я има.