автор: wildberry

Преди време четох една реч на Рейган, в която той питаше ... Who we really are?
Мисля, че трябва да знаем кои сме ние. Например нашата поезия и литература, тя е вписана с думите си в нас и ни прави това, което сме... "Вечната и святата" на Николчина, бунтовната и освободителна поезия на Ботев, епопеите на Вазов, вярата в свободата на отечеството, но и на душите, духа ни, модерната поезия с нейната вяра в справедливата социалност, и после упованието за знанието за нещо различно, за друг и нов свят, като "Нощем с белите коне". И после...

Ние знаем, че не е хубаво "да се надуваш", а трябва да бъдеш "себе си".
Ние вярваме в различието и че това е хубаво за нас, и нямаме нужда да се уподобяваме в една безлична безформена маса.
Знаем, че е хубаво да харесваш себе си "такъв какъвто си", и за това нямаме нужда да се изрусяваме прекалено, или почерняме прекалено, и дори когато си носим черните дрехи душите ни остават светли.
Знаем, че няма нужда да се разхождаш с малки кученца, за да се правиш на интересен.
Че любовта е това, което споделяш с другите, а не начин за придобиване на "социалност" или "просперитет", независимо от пола.
Вярваме, че трябва да уважаваш другите в техните избори, дори когато те са странни, но не и когато са неестествени или недобри.
Понеже имаме природа в изобилие, и дарове от природата не сме прекомерно заловени за материалното, а знаем, че трябва да градим духа, но истинският дух и истинската култура.
Знаем, че префърцунеността не е култура, а високомерие, и че истинската култура това е да изградиш и създадеш за себе си и за поколенията, да дадеш, това от което има нужда.
Знаем, че хубавите дрехи са за това да изразиш "хармонията в себе си" и да дадеш от красотата си на другите, а не да ги "тъпчеш" с високомерието си.
Знаем, че и все пак дрехите не са всичко и че "по дрехите посрещат, а по ума изпращат".
Харесваме силни, смели и готини политици, но ги критикуваме за това, че не са достатъчно ерудирани, защото вярваме в начетеността. Точно за това не вярваме в политици, които са кухи кагебейци с фасони за пред света.
Вярваме в нашите смели и мъдри царе, защото те са били точно такива.
Вярваме и в справедливостта, когато оковите са разчупени.
Че освен свободатата на тялото, има и свобода на духа.
Вярваме в истината и умеем да разпознаем лъжата. Защото и тя е гнет, точно както и робството.
Вярваме и можем да победим, когато се налага, в битка.
Знаем, че руснаците са ни освободили 1 път от робството, но са лъжци и угнетители, и опитващи се да изопачат нашата свобода от тогава насам.
Знаем, че сме в Европа, заради своята култура и история, за това, че сме взели и наследили най-доброто от гърците, а по-късно французи, германци, вярваме и в английското достойнство и чест.
Можем да бъдем себе си и нямаме нужда от "северна Азия" да ни казват как да бъдем, напротив. Понеже това, което сме им дали, там е изопачено и поругано.
Имаме красива азбука и шрифтове и не пишем със завранкулки по плакати и по стените, а я уважаваме.
Вярваме и в себе си и нямаме нужда да се идентифицираме с "руските клипчета" от vbox-а, защото знаем, че сме много по-добри и по-интелигентни от тях.
Знаем, че на всичко можем да устоим и че ако справедливостта е на наша страна ще победим.