автор: Albatros

... навън не беше време за герои –
със трясъци небето се взриви
и – лакоми! – се лиснаха порои,
намачкаха и хора и треви,
отнейде сякаш свлече се лавина –
като стена от чер, библейски дъжд,
и лаха псета всяка лимузина,
като че ли насъскани със „Дръж!”,
ооо! – градски дъжд, обилен и печален,
дори не знаеш за какво валиш! –
в такива дни и самолет на „Малев”
ще се забие в Рим – или в Париж,
прекрасен, луд! – ти носиш светла гибел –
пияница – и вакх, сархош, серсем! –
в такива дни и двете Божии риби
на хълбок се въртят – и на корем,
а аз се моля в този миг стихиен –
през нас да хукне бясната вода,

срама ни, Боже, нека да измие –
и да се учим що е Свобода!