 |  Дърветата умираха изправени.
Те следваха на своя вид повелята
да се държат за корените здраво,
дори със нож кората им да белят.
Те имаха едно желязно правило –
да не допускат да пирува дървоядът.
Не беше от болезнено тщеславие -
не искаха достойнството да страда.
Дърветата поемаха от нищото,
а със ръцете си подпираха небето
и самочувствието им не бе излишно –
то се измерваше не в дни - в столетия.
Умираха единствено изпепелявани,
но от любов към огнената мълния.
Не се нуждаеха от шумна слава.
Но вътре в тях пространството бе пълно.
И затова не се уплашиха, не се учудиха
на мрачните мъже със поглед мрачен,
докато в утрото не се събудиха
от реквием, изсвирен на резачка.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Реквием за една гора" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Реквием за една гора
от IGeorgieva на 13.10.2014 @ 12:58:23
(Профил | Изпрати бележка) | Достойнството е важно!
Въпреки че не можеш да победиш всички злини на този свят!
Така прочетох стиха ти, поздрави, Светле!
:) |
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 13.10.2014 @ 14:15:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Да убиеш дърво за мен е като да убиеш човек. А за съхраняването на достойнството също е много важно. Малко хора успяват да го постигнат на всякаква цена. Благодаря ти, че прочете и хареса, Ирена. Поздрави и прегръдки. |
]
Re: Реквием за една гора
от rady на 13.10.2014 @ 14:10:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, дърветата умират прави – затова е толкова важно да ги пазим! |
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 14.10.2014 @ 11:38:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Ради, че хареса и оцени този стих. Поздрави и прегръдки! И много вдъхновение! |
]
Re: Реквием за една гора
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 13.10.2014 @ 14:29:08
(Профил | Изпрати бележка) | "Не се нуждаеха от шумна слава.
Но вътре в тях пространството бе пълно."!!!!!!!!!!!!!
Нека се запитаме какво е пространството в нас!
Знам отговора и ми се плаче... |
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 13.10.2014 @ 14:36:00
(Профил | Изпрати бележка) | Така е, моите дървета не са точно дървета. За мен дърветата са по-достойно от някои хора. Обичам я тази тема. И в други стихове съм я интерпретирала. Благодаря ти, че хареса, мила Мария. Поздрави и прегръдки!
Ето едно от книгата ми "Да извървиш Камино"
ДЪРВЕТАТА
„Те са като хората, но хората не са като тях”
Понякога не ги и забелязвам,
макар да са по цял ден пред очите ми.
И само в миг, когато ме прорязва,
непоносимо ярка и мъчителна,
онази болка, страшната, без изход
и се запитвам бях или не бях,
към тях потегля наранената ми мисъл
и аз отивам да се срещна с тях.
Когато всичко покрай мене се разпада,
когато спира слънцето да свети,
когато близките ми ме предават -
аз търся изцеление в дърветата.
Докосвам с длани силните им стволове
и клоните, като ръце разперени.
Докато още в мен се люшка болката.
за миг по дънера се изкатервам
и сред короната се приютявам.
Когато Адът се стовари на главата ми,
те, само те със мен остават -
дърветата - най-верните приятели.
|
]
Re: Реквием за една гора
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.10.2014 @ 12:08:15
(Профил | Изпрати бележка) | И аз виждам в тях приятели. Имам много стихотворения, посветени на дърветата, при това на конкретни дървета.
Техните клони са моята душевна люлка.
Значи и по обичта ни към дърветата сме посестрими с теб, Лотосче?! |
]
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 14.10.2014 @ 14:10:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, те краставите магарета през девет баира се надушвали:))) Благодаря ти, Мария, че хареса и оцени този стих. Наистина дърветата са силно одухотворени. И на мен са един от любимите образи. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 13.10.2014 @ 19:56:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей, мила Маги! Радвам ти се, че си тук и ти благодаря, че намери време за моите стихчета. Поздрави и прегръдки, мила! Ще си почета и аз онова, което си сложила. Красива вечер ти желая! |
]
Re: Реквием за една гора
от PeterVan на 13.10.2014 @ 21:10:50
(Профил | Изпрати бележка) | | С РЕКВИЕМЪТ на резачката - направо ме претрепа! Това само роденият поет може да го сътвори! Успех сред хората-дървета! |
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 13.10.2014 @ 21:56:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, приятелю. Думите ти са удоволствие и чест за мен. Поздрави и много вдъхновение ти желая. |
]
Re: Реквием за една гора
от gorestled на 14.10.2014 @ 00:06:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма твое стихотворение, което да не ми хареса. Имам чувството, че която и дума да ти се подаде, създаваш шедьовър! Ето, сега си писала за дървета, но вярвам, че и една обикновена клечка ще облечеш в душа и резултата ще е нещо вълнуващо и красиво. Прекланям се пред таланта ти! |
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 14.10.2014 @ 09:13:50
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от сърце, за това откровение. Но не, аз не съм от авторите, които, като им подадат клечка и могат да напишат стих за нея. За мен хората, които правят за себе си такива изявления, не са поети. Това е халтура. Стиховете не излизат от сърцето. Чисто занаянчийски подход. От много писане, са се ошлайфали в редени на римички. Някои читатели се заблуждават. Ахкат и охкат- ах, колко ефектно. Каква метафорика! А ти го прочиташ, после нищо не остава в теб. Не ти трепва нищо. Не се връщаш отново и отново към него. Чиста проба отработена техника. И тук има такива автори. Занаятчии.
Така че, ако съм написала стихотворение за някой молив, глиган, сова, дюля, праскова или каквото и да е, те са само външната обвивка на моята личност, на моята житейска философия, пречупени през тяхната специфика. Поздрави и много вдъхновение! |
]
Re: Реквием за една гора
от giro на 14.10.2014 @ 10:17:19
(Профил | Изпрати бележка) | теза, много над горския сюжет...
потръпващо..
не знам, може би въображението ми е твърде развинтено, а може пък да е твърде завинтено, но си представих на прима виста как пълководецът окуражава обречената си армия да влезе в бой... |
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 14.10.2014 @ 11:30:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Че е развинтено- развинтено е! За добро или за лошо:))) Трептяща струна, която рискува някой ден да се скъса от натягане:))) Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Реквием за една гора
от giro на 14.10.2014 @ 15:47:48
(Профил | Изпрати бележка) | Бях скъсан, вече съм акордиран... чрез теб, също!
прегръдки
киро |
]
Re: Реквием за една гора
от Rodenavlotos на 14.10.2014 @ 17:13:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти! За какво са приятелите. :))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14083
Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 4
Всичко: 432
Онлайн сега:
