автор: apostola

Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.

Ще легне на земя тревата
със изгоряли стебълца.
Ще се оглеждат сетивата
в натрОшените стъкълца.

И слънцето ще слезе ниско
и сенките се удължат.
А залезът ще дойде близко
и облаци ще залежат.

И някаква умора двойна
се вмъква в моята душа.
От възрастта си вече трой,
до ръст на лист ще се сниша.