И тоя избор мина и остави
нов парламент, по-шарен от дъгата.
Дотук добре, но зима се задава.
А как ще оцелеем по-нататък?
Ще ревизират, чуваме, бюджета.
Пари за всичко, казват ни, ще има.
А кой ще плаща? Тия в Парламента?
Или народът още сто години?
Не знам семейство, дето е успяло
чрез заеми с живота да се справи,
щом харчи щедро, тежко задлъжняло
и с нови дългове изплаща стари.
Признавам: от финанси не разбирам,
затуй за шеф на банката не ставам.
Но знам добре, че няма да фалирам,
щом харча само колкото изкарвам.
На политиците ни ще извикам:
- Мошеници, не пипайте бюджета!
Живеем зле, защото вас ви има,
дългът расте, защото ни крадете.
За власт, пари, облаги не ламтете.
Престъпниците вкарайте в затвора!
На бизнеса законен помогнете
и той места работни ще отвори.
Работим ли, държавата ще дръпне.
Престъпността, що мъчи ни, ще спадне.
От странство тук мнозина ще се върнат.
Да станем хора пак, че оскотяхме...