автор: michaela_hadzhieva

В далечно царство накрай света, забравено от всички останали народи населяващи земята, живеели човечета, различаващи се по тегло, ръст, цвят на кожата и дори език. Обединявала ги и ги управлявала една кралица, един крал, два шута и две костенурки. Сигурно се питате какво общо имат двете костенурки?
Всъщност, те са тези,които ви разказват тази история.
Приятно ми е драги читателю,аз съм костенурката Фройд,а брат ми се казва Еврипид.Ние сме потомци на древните костенурки обитаващи земята,още преди да ги има динозаврите и преди светът на магията да се скрие от човека.
-Еврипид,остави листото,докарай си костенурската черупчеста гърбина и ела да разкажеш на хората как започна всичко.
-Ама Фройд,мой човек,секунда да преглътна,знаеш,че не мога да разказвам на гладен стомах.Мисълта ми се губи и в тези случаи мисля само за храна.
-Офф,добре отново ще трябва да свършва всичко сам,защото някой е прекалено зает с търбуха си.
Нека не ви отегчавам повече със семейните ни драми.Докъде бях стигнал!?А да,началото на приказката.
Та, както казвах,кралството се управлявало от една кралица,един крал,два шута и наши милости.Кралят и кралицата дълго време не можели да си имат дете,затова се решили на осиновяване.Дилемата била момиченце или момченце.Разбира се кралят настоявал да си вземат момче,което да наследи трона.Кралицата не била съгласна,защото отдавна мечтаела за момиче,което да бъде умно,добре възпитано и образовано като нея самата.След дълги спорове започващи рано сутрин и завършващи късно вечер,най-накрая кралицата убедила кралq да осиновят момиче,което щели да възпитават да се държи като истинска принцеса,но и същевременно да може да стреля с лък,да ходи на лов,да се сражава наравно с войниците и да бъде всичко,което се изисква от бъдещия наследник на трона.
Рано сутринта на следващия ден кралицата-която ще наречем Латоя- и крал Андоний, се отправили към резиденцията в кралството,в която се надявали да открият бъдещето си дете.Пътят бил дълъг,осеян с много тръни и камъни(всичко това по вина на краля,който въпреки доброто си сърце и справедливост,все се оплаквал,че не му достигат пари за подобряване на пътищата в кралството).Както и да е, не е необходимо да ви занимавам с проблемите на жителите,все пак искате да разберете какво се случва по нататък.
-Еврипид.Братленце,мое ненагледно,едно на света, искаш ли ти да разкажеш,защото си основният виновник за тази история?
-(мляс,мляс,мляс) –Добре.Ще продължа Фройд,но не защото го искам,а защото знам,че ако не го направя,ще има да ме тормозиш цяла нощ за това,че никога не върша нищо.
Та, както казваше брат ми,кралицата и кралят тръгнали на път,за да си намерят дете.Само как прозвуча,така го описах все едно са тръгнали на пазар за краставици,но аз не съм като брат ми-добър в думите и приказките,той е умният в семейството.Охх,пак се отплеснах.И така,както пътували кралят и кралицата, на пътя на бляскавата им карета,обсипана с малки подводни камъчета,раковини и поръсена с прах от феи-кръстници,се изпречила една костенурка.Изпречила меко казано,защото, ако кочияшът не я бил видял в последната минута щяла да стане на супа топчета.Тази красива,елегантна,несравнима по вид костенурка бях аз.Бях тръгнал да търся човешка храна,защото на Алеса,не и се понранваха листата,които и давах понякога.Питате се коя е Алеса?
Добре,ето какво се случи седмица, преди за малко да бъда прегазен от кралска карета.
Бях тръгнал на среща с Перка.Най-желаната от всички костенурки в околността.Минах покрай обичайния път-блатото на смъртта,-както го нарича моят брат лишен от чувство за хумор.И дочух някакъв странен звук,като че някой плачеше.Заозъртах се и забелязах в един храст на близо,че нещо мърда.Първоначално се изплаших.Викам си,това ще да е злият дракон-Марвъл,пак е дошъл да тормози гората,но като се приближих повече-все пак съм смела костенурка-се натъкнах на приказно създание-бебе,човешко бебе.Погледна ме с неговите сини очи и сякаш в този момент,осъзнах,че това ще са очите,които искам да виждам през последните двеста оставащи години от живота ми.
Увих го в големите листа от любимото ми вълшебно дърво и го занесох в къщи.Брат ми Фройд се изплаши първоначално,защото си беше помислил,че съм го откраднал,но след като детето направи магия и на него само с поглед,той реши,че трябва да остане и така се сдобихме с дъщеря.Нарекохме я Алеса,което на костенурски означава-Вълшебни сини очи и заживяхме щастливо за цяла седмица.
Нека да ви разкажа,какво се случи след като за малко да не бъда убит от кралската карета.Кралицата скочи и като една истинска дама ми помогна да се изправя,докато кралят само крещеше,че са закъснявали и трябвало да побързат,защото времето за посещения било ограничено.
-Съжалявам,добре ли сте,наранихте ли се?-попита ме кралица Латоя.
-Ваше Величество,благодаря ви за загрижеността,добре съм,малко изплашен и мисля,че имам сътресение на мозъка,но защо да занимавам височайша особа като вас, с дребни проблеми,като моите.
-Много съжалявам,мога ли да направя нещо за вас?-попита Латоя
В този момент една лампичка ми светна и се възползвах от ситуацията.
-Да,кралице.Всъщност можете.Имам дъщеря,тя е човек и бях тръгнал да търся подходяща храна за нея,защото листа не яде,знаете ги днешните деца са много капризни.Бихте ли ми помогнали да закупя бебешко мляко от близката вълшебна кравеферма.
-Отглеждате човешко дете?Но как?-попита Латоя.
Тогава разказах на кралицата историята,която вече знаете.
Дори я заведох у дома.Брат ми като ни видя такъв скандал ми вдигна,но това е друга история,с която ще ви занимая друг ден.
Кралица Латоя не можеше да откъсне очи от Алеса.
-Толкова е мъничка и невинна и тези очи.Ех,точно за такава дъщеря мечтаех.Искате ли да живеете с нас в двореца и да отгледаме заедно тази малка прелест?-попита кралица Латоя.
Кралят от своя страна за малко да получи инфаркт.Дръпна кралицата на страна и рече:
Латоя,любов моя,та това са костенурки,аз съм крал,не искам да тръгне слух,че дъщеря ми е костенурка,нито да живея в двореца с тези създания.
Кралицата го погледна, с онзи нейния поглед,който беше по- достатъчен и от всяка дума на света.И така станахме кралски костенурки.И тъй като съм прекалено изморен,за да разказвам още, ще взема да си полегна,читателю.Все пак добрият разказвач се познава по това,че държи публиката си в напрежение и дава малко по-малко от историята си,за да ги накара да искат още.
(прозяване,протягане).Лека нощ за сега,а утре сутрин ще продължа до там,докъдето бях стигнал.Или както се казва на костенурски език-„Имано не нано”,-което ще рече:”Изморен човек,трябва да спи,а бодрият да разказва!”
Ф.-Докато брат ми спи за шестотен път днес,то се е видяло,че аз трябва да доразкажа приказката.
Когато пристигнахме в двореца на краля,аз бях впечатлен от неговото изящество.Обсипан с диаманти,целият от злато,дворецът можеше да се забележи от километри.Дори се носеше легенда,че го виждат и извън пределите на нашето кралство.Придворните дами,любезно ни въведоха в покоите и за да не ни бъде скучно,ни изпратиха най-доверените хора на краля в царството-двата шута Смешко и Снежко.Бяха луди глави,които не спираха да плямпат пълни глупости,които моята интелигентна глава не разбираше,но пък за сметка на това съсипваха от смях брат ми.Годините минаваха,ние живеехме в мир,любов и разбирателство,а прекрасната ни Алеса,порастна и стана приказна красавица.Дългите и руси коси,стигаха до земята,устните и бяха с цвят на узряла ягода,големите и сини очи заслепяваха всеки,който се осмели да ги погледне,а за добротата на душата и се носеха легенди.През тези години Алеса беше и дама, и воин,и дъщеря,и любимка на всички в кралството.Тя беше нашата пътеводна светлина,докато един ден не се случи нещастие.Тя се влюби.
Дълги години се бях опитвал да и попреча,защото аз самият бях сигурен,че ако нашата малка принцеса започне да обича със сърце и душа,то неминуемо това ще бъде краят на живота и.
Беше прекрасен зимен ден по средата на ноември.Всичко в кралството бе притихнало,нямахме войни от толкова много години и бяхме подписали окончателен мир с всички останали кралства.Алеса,както винаги в това време на годината обичаше да се пързаля навън в снега и да играе на прескочи жаба с някои горски обитатели.Тя не предполагаше,че този ден ще бъде началото на края за нейната невинност и щастие.
Кралят очакваше гости.Съседното кралство изпращаше принц Амару,за да поговори с краля за бъдещите договори между двете кралства.Щеше да се проведе прием по случай това и всички тичаха насам,натам,носеха блюда,украсяваха двореца,танцуваха и изглеждаха щастливи.Алеса започна да се приготвя за събитието,защото знаеше,че кралят-нейният баща я иска красива и елегантна.Облече бялата рокля, специално ушита от феята й за този ден.Беше толкова красива.Изведнъж в двореца настана по- голяма суматоха, това беше знак,че принцът е пристигнал.
Принц Амару,въпреки своите чудесни качества на пълководец,не беше толкова добър човек.Някои хора казваха,че е егоист и възхвалява само себе си.През ръцете му бяха минали много жени и той никога не се беше влюбвал,защото всяка една от тях, беше като вкусен кроасан за него,който след като изяждаше, беше готов да опита следващият,само защото имаше различен пълнеж.Всички седнахме на отрупаната трапеза.Влезна прекрасната ни Алеса и залата засия.Видях изражението на принца.И се изплаших.Знаех,че този поглед крещи:-Тя ще бъде моя на всяка цена.
Цяла вечер принцът я ухажваше,говореше й красиви думи,а това беше достатъчно.Знаех,че тя вече е в неговия плен.
Когато принцът си тръгна,Алеса не спираше да говори за него.Попитах я:
Ф.-Прекрасна моя,какво видя в този нарцистичен надувко?
А.-Видях нещо,което никой друг не вижда.Знам Фройд,ти мислиш,че той е егоист и не знае какво е любов,но аз знам,че не знае това,защото никой не му е показвал,какво означава.
Ф.-Скъпо,дете.Нима ти знаеш?Не мисля,че все още си наясно какво означава да обичаш.
А.-Ооо, мила ми костенурко.Знам.Да обичаш,означава да дадеш душата си и да не си я пожелаеш обратно.Да обичаш,означава да си жив и всяка частица от тялото ти да трепти и да се радва.Да обичаш,значи да заспиваш и да сънуваш лебеди,да сънуваш цветя,а в душата ти да е едно такова спокойно.
Ф.-Добре,скъпо дете,но внимавай,защото понякога,когато обичаме,не сънуваме цветя,а сънуваме тръни,даваме душата си и после съжаляваме,защото искаме да си я върнем обратно,но не можем.
След този разговор с малката ми Алеса.Аз знаех,че съм я загубил.Тя вече беше негова и искаше да сънува цветя.
Седмиците отлитаха,настана пролет.Алеса и принцът се виждаха всеки ден.Аз винаги бях там до нея,за да я пазя.Дори си спомням един разговор между тях двамата.Алеса се беше облегнала на рамото му и слушаше историите,в които той винаги беше най-добрият,най-силният и всичко най-най.
Изведнъж малката ми Алеса го погледна и от нищото го попита:
.-Амару,любими,ти знаеш ли какво е истинска любов?-Амару я погледна,усмихна се и изненадващо за мен й каза:
-Да.Знам какво е истинска любов.Тя е тази,която те променя,прави те по-добър човек и вече не си само ти има и едно Ние.А това Ние е толкова хубаво,никога не съм предполагал,че ще е толкова хубаво.Истинската любов живот мой,носи едно име-твоето.
След тези думи,никога не бях виждал моята Алеса по щастлива.Веднъж, тя ми беше казала:
-Фройд,знам,че ще ти прозвучи глупаво,но аз искам да спася Амару.Да спася душата му,да го накарам да обича и да види колко хубаво е това.
Тогава се засмях,защото не вярвах,че принц Амару-женкарят на всички кралства,може да се промени.Но!Винаги има едно-но.Той го направи.Влюби се.Влюби се в моята малка Алеса.За едно се оказах прав.Тази любов наистина я уби.
Дойде зима.Навън беше толкова красиво.Моята принцеса вече беше кралица.Тя се ожени за Амару и си имаха прекрасно момче.Нарекоха го Дарко.Моята Алеса беше толкова щастлива.
В един ден, докато бродираше й прилоша.Строполи се на земята.Изплаших се.Дойде лекарят,прегледа я и каза,че и няма нищо,че е здрава.Но аз знаех,че нещо я мъчи.Легнах до нея на леглото и без да я питам,тя започна да ми разказва:
-Беше прав Фройд.Спомняш ли,когато ми каза,че понякога не сънуваме цветя,а сънуваме тръни.Видях го Фройд.Видях го как докосваше новата придворна дама.Как я гледаше.И тогава,моя обична костенурко.Видях и тръните.Те се забиха в душата ми и наистина болят.Толкова много болят.
Бях ядосан.Бях готов да убия това нищожество,дори да ми костваше главата.Дори да ми костваше,да ме направят на супа топчета.Но не го направих.
Дойде пролетта.Всичко се промени.Дърветата показваха цвят.Птиците започваха да пеят,а моята Алеса изпадаше в тъма всеки ден.Докато не се разболя.Повикахме кралския лекар,който я прегледа и каза,че й нямало нищо.Но аз знаех.Тя беше болна от болка.А това е болест,която не се лекува.
В една прекрасна сутрин отидох да я събудя .Но тя не се събуди.Изпаднах в паника.Разкрещях се,всички се затичаха.Лекарят дойде.Амару също беше там,само моята Алеса не отваряше очи.Вече я нямаше.Отиде си с болка от любов.
На следващия ден,докато разчиствахме стаята й намерих дневника й.Повиках Амару.В очите му,видях същата болка,която виждах в нейните преди да си отиде.Подадох му дневника й без да кажа нищо.Той го взе,зачете се и плака.Плака,така,както може да плаче,мъж,който е изгубил най-ценното,което е имал в живота си.Дневникът изпадна от ръцете му и той падна заедно с него.Единственото,което ми каза беше:
-Фройд,прочети ми последното,защото аз нямам сили да го направя.
Взех дневника й.Отворих на последната страница и там открих душата й.Пишеше:
-Мило,Дневниче.Днес съм толкова щастлива.Мисля,че най-накрая спасих моя принц.Когато се разхождахме из гората,той ми разказа история за любовта.Каза ми,че аз съм неговата спасителка,че никога не е обичал и никога няма да обича така,както обича мен.Фройд не беше прав.Любовта не убива,не сънуваме тръни.Поне аз не ги сънувам.Сънувам него.И е толкова хубаво.Сънувам го целият от злато,аз цялата от диаманти,като две съкровища,които са едно до друго и нямат нужда някой да ги открие.Толкова го обичам.Той не знае колко много.И е толкова мил.Толкова нежен.Толкова..Той.Никога не съм мислела,че ще изпитам такава любов.Любов,която те кара да летиш и да ходиш по земята едновременно,любов,която е изписана по въздуха и кара вятъра да трепти в ритъма на сърцето ти.Изпитвам я.И знам,че ще трае вечно,защото го спасих.Той ме обича.Винаги ще ме обича и аз винаги ще бъда само негова.Любовта не е идеална,тя е просто любов.А аз и той сме просто-Ние.
Затворих страниците и това беше.И днес,докато брат ми спи и ти читателю очакваше да чуеш историята на една смела принцеса участваща във война,аз ти разказах историята на един ангел,който вярваше,че може да промени любовта и да я направи такава,каквато я виждаше в сънищата си.Спирам да разказвам,защото както каза моята Алеса,аз не бях прав.Не сънуваме тръни,когато обичаме,а сънуваме цветя.Тя спаси Амару,защото след нея, той се промени.Започна да живее,да вижда всичко,което тя му показваше докато беше негова.И така, малката ми принцеса спаси принца,защото- Любовта не е идеална,тя е просто любов.
Спи мое братче Еврипид,сънувай цветя...