автор: apostola

Съдбата- сложена на карта
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния- дванайсти- час?

Сгъстяват облаци боите.
Небето губи хоризонт.
Нима сега не се боите
от скрития небесен фронт?

Слънцата днес не са на мода.
Брадати облаци- над нас.
За тях- голямата изгода
да упражняват свойта власт.

Гърми, трещи и се раздира
едно небе без цвят и знак.
И както вече се разбира,
затри се български юнак.

Народ-страдалец, като мишка
уплаши се и на: се скри!
Отрони сетната въздишка
и път нататък не откри...