автор: Rodenavlotos

Дали беше от ангелите? Ако си бил,
значи ангелите приличат на хората.
Беше само различна усмивката мила
и очите...очите, които говореха.

„Погледни ме във тях и ще разбереш!”
Бяха думите там – непретъркаляни,
с един скрит под езика невидим копнеж
и тъга. А очите... очите ти галеха.

Дали ангелите умират? Ще разбера,
ако някоя вечер безлунна, през щорите,
влязат сенки и ангелски пух приберат.
...И не спрат за любов да говорят.