автор: apostola

Че ти си майката ми родна
и ти си моето начало.
И знам: под тайната природна
сърцето в теб ми е звучало.

И къс месо съм от плътта ти,
и твое копие в главата.
И кръв съм, майко, от кръвта ти,
и стръкче мъжко от тревата.

Когато болка ме налегне
и мъката сърце пробожда,
и без дори да ми дотегне
такваз молитва в мен дохожда:

-Ох, майко! Майчице, добричка!
Помагай и не ме оставяй!
Хвани ме, майко, за ръчичка
и твойта обич ми доставяй!

Че твоят поглед ме лекува
и дава сили за пред Ада.
А твоята любов векува
и не познава тя преграда!