Плаче във ръцете ти китарата...
И ронят струните сълзи –
за една любов изгубена, но незабравена.
И тая незабрава те гори.
Как се забравя обич, питат думите,
когато тя пулсира във кръвта?
Когато мислите сънуват будни
на ласкавите длани нежността?
Не се забравя, казва песента ти.
И щом обичаш - сълзите не крий.
Запявам с теб и стопля се душата,
а във сърцето се отронват две сълзи...