Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 786
ХуЛитери: 2
Всичко: 788

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМонолог на една скъсана струна
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

„Да бъда или да не бъда?”, но за мен
въпросът не стои така изречен.
Престанах да съм струна в онзи ден,
когато скъсаха илюзиите ми за вечност

и принадлежност към душата на една виола.
Сега съм само тънка и обикновена жица,
облякла в дрипи същността си гола
на паднала от небесата птица.

И всички тонове във мен се приземиха,
сред царството на мравките и къртовете.
Там като в храм е тихо, много тихо –
удобно място за хилядогласни смърти.


Публикувано от anonimapokrifoff на 06.10.2014 @ 12:23:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 17:25:59 часа

добави твой текст
"Монолог на една скъсана струна" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Монолог на една скъсана струна
от mariposasenelalma на 06.10.2014 @ 18:58:32
(Профил | Изпрати бележка)
„Наша жизнь - ето соло, безконечное соло...и нада его играть до конца, ошибся, но играть..“
Незнам защо се сетих за тая песен. Всъщност...знам.
Страхотно силни и образни метафори! Жесток е стихът ти! Поздравления!
И прегръдки x4 x4!


Re: Монолог на една скъсана струна
от Rodenavlotos на 06.10.2014 @ 19:09:30
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила Ваня, съвсем обяснимо си сетила за тази песен. Имат много сходно звучене. Но ти знаеш. Обичи и прегръдки х4!

]


Re: Монолог на една скъсана струна
от botyofentiev (botyo77@abv.bg) на 06.10.2014 @ 16:20:31
(Профил | Изпрати бележка)
в твоите стихове има индивидуален стил, който много ми допада
радваш ме, макар стихотворението да е съкрушаващо тъжно
хубав ден и вдъхновение


Re: Монолог на една скъсана струна
от Rodenavlotos на 06.10.2014 @ 17:08:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Бойко, че хареса. Зарадва ме много с този коментар. А стихотворението е тъжно, защото е написано за тъжен човек. Съкрушен от човешката злоба. Но това е друга тема. Пожелавам и на теб красива вечер и много вдъхновение.

]


Re: Монолог на една скъсана струна
от apostola на 06.10.2014 @ 15:39:06
(Профил | Изпрати бележка)
Рано е още ,Светле, да се смяташ за скъсана струна! Ти още си една опъната струна и много добре настроена на поетичен акорд!
Не се лишавй от илюзии. Те са забавната страна на живота!
Сравнението ти за струната и живота е жестоко попадение.
Аз го разбирам така, че всеки от нас е една струна, настроена за всеки индивидуално.На тази струна играем, на тази струна ни свирят
докато накрая се скъсаме и тогава струната ни става " само една тънка и обикновена жица"".Правдиво житейско стихо! Харесах
и го оценявам!Поздрави и лека творческа седмица!!!!


Re: Монолог на една скъсана струна
от Rodenavlotos на 06.10.2014 @ 15:55:01
(Профил | Изпрати бележка)
За съжаление, не съм аз тази скъсана струна. Не бих го допуснала. Аз съм борбен човек и не се давам лесно. Дето се казва, до последен дъх. Благодаря ти, приятелю, че оцени така великодушно този стих. Правилно си изтълкувал посланията в него. Ти винаги си страшно прозорлив. Поздрави и прегръдки!

]


Re: Монолог на една скъсана струна
от missana на 06.10.2014 @ 14:41:03
(Профил | Изпрати бележка)
Дори и да си тънка, откъсната и обикновена струнна жица, ти си жица от китарата на суперструните. Затова убеден съм, приятелко, че онзи - Небесният Паганини /не земният/ ще има да свири на тази самотна струна, докато не извлече и последната поетична мелодия от теб, надвесил те над пропастта с "хилядогласни смърти".

Ставаш все по-мрачна. Това е добре за поезията, но не е добре за приятелката ми. А второто определено ме притеснява. Да се надяваме, че е временно, а не хронично.

Поздравление за този хубав стих!


Re: Монолог на една скъсана струна
от Rodenavlotos на 06.10.2014 @ 14:47:42
(Профил | Изпрати бележка)
Трогната съм от искреното притеснение за душевното ми равновесие, приятелю, но съм си съвсем добре. Защо мислиш, че аз съм прототипът на лирическия герой? Или трябва непременно да пиша Посветено, ако съм го посветила на някого? :))) Приеми на честна дума, че не става въпрос за мен. Но ти благодаря от сърце, че хареса. Поздрави, прегръдки и пожелание за много вдъхновение!

]


Re: Монолог на една скъсана струна
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.10.2014 @ 13:53:45
(Профил | Изпрати бележка)
"Хилядогласни смърти"-!!!!!!!!!!!!! - много оригинално, Лотосче!
Все повече се влюбвам в твоята поезия - носи специфичен аромат за сетивата!


Re: Монолог на една скъсана струна
от Rodenavlotos на 06.10.2014 @ 13:58:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила за тези думички. Прегръдки и усмихнат ден!

]


Re: Монолог на една скъсана струна
от ZAGORA на 07.10.2014 @ 22:21:53
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей лотосово момиче!Доста безплодни напъни на драматурга Шекспир да възвеличи един датски принц и да направи така,че той да изглежда като мъдрец и да се настани трайно в литературата със тая глупава философия на съществуването.Един човек дори ако се казва Хамлет щом сърцето му е изпълнено със жажда за отмъщение и на съвестта му лежат убийствата на не малко човешки същества за какво бъдене става дума?!За да бъдеш,трябва да осъзнаваш живота и да знаеш,че ти го твориш,а той не е последица на "сляпата случайност"Нищо в тоя свят не е така, както привидно изглежда! Трябва му дълъг духовен път на тоя Хамлет,за да разбере истината.Твоята същност,мило момиче,е прекрасна.Остави я гола,за да я видят всички,а не я покривай с тия дрипи!Ти не си "паднала",а си приземена птица.И другите са такива!Няма мравки,къртове,охлюви и други пълзящи и ровещи земята създания.Всички сме равни!!!!Много талант си вложила,но темата е принизена!Един поет,който е известен, уважаван,обичан и награждаван какво ли би трябвало повече да желае?!Приеми това като спонтанен изблик на душата ми,а не като духовно помагало за начинаещи!Прегръщам те с много обич-загора


Re: Монолог на една скъсана струна
от Rodenavlotos на 08.10.2014 @ 08:56:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила Диди, за този емоционален коментар, но в този стих не визирам себе си. Аз не падам лесно духом и не се отказвам лесно от живота. Но има и крехки, раними души, които не могат да понесат бездушието, злобата и агресията на външния свят и рухват. Не се притеснявай за мен. Обичи!

]