автор: apostola

Вървя по улиците прашни
във този чужд за мене град.
И ме преследват дните страшни
със жега тежка и със глад.
По тези тесни тротоари
със плочки от изтрит гранит,
не срещам вече и другари,
а слънцето е във зенит.
Стъклата потни на витрини
замрежват погледа ми благ.
Градът е пълен с магазини,
но го няма българският флаг.
А до тавана подредени,
аз виждам лъскави неща.
Едно до друго наредени,
а аз сега пък ги неща.
Защото доста скъпо струват
и точно днес не се купуват