автор: apostola

Ще си умра с отворени очи...
Със погледа към вашите лица.
Със погледа към слънчеви лъчи.
Със погледа към вашите сърца.

С отворени очи ще си умра...
Със погледа към синия таван.
Със погледа към светлите утрА.
Със погледа към хорския керван.

Ще си умра с отворени очи
към всичкото, което става тук.
От погледа ми ясно ще личи,
че в мене няма думи, няма звук.

Тогава нека някой ги склопи-
клепачите да се целунат пак.
Видяното в очи да се стопи
и да остави в мене земен знак.