автор: Heel

3

Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбичка. Дясната й длан и предмишницата бяха обездвижени с гипсова превръзка. С мъка успя да отметне назад русия кичур, който падаше върху очите й. Сините й очи се ококориха, сякаш в опит да изскочат от орбитите си. Първо видя гърдите си; бяха оголени, което я изненада и я накара да се почувства адски некомфортно. После забеляза в какво е поставена. Гипсът започваше малко под гърдите й, обгръщаше корема й, стеснявайки се при талията, после се разширяваше, за да обхване ханша й. Присегна се надолу и пръстите й се озоваха точно над интимните й части. Оказа се, че никой не си бе направил труда да ги покрие. Бяха на показ, оградени от ватираните ръбове на страната коруба. Стресната, Паула отдръпна ръката си и се вторачи в краката си. Бедрата й бяха покрити целите, а по отливката ясно личаха следи от пръсти. Левият й крак бе гипсиран чак до върховете на пръстите, които сякаш надничаха притеснено над загладения долен край, и висеше високо над леглото, окачен на клуп от грубо зелено платно. Отдясно нещата бяха по–добре, гипсът стигаше само до коляното, и босото й дясно стъпало имаше възможност да помръдва нервно върху постелката на леглото. Коленете й бяха раздалечени едно от друго с помощта на нещо, което подозрително приличаше на дръжка на метла, само дето бе увито с бинт. Вдигна дясното си стъпало, размърдвайки внимателно глезена, после отново го положи върху леглото. След това размърда раменете си, за да провери колко стегната е превръзката. Оказа се, че е доста стегната, направо пораждаше асоциации за отчаяна прегръдка. Чувстваше се уязвима, но същевременно с това някак … защитена. Радваше се, че е оживяла, но се ужасяваше от перспективата за продължително обездвижване. Поне болката вече бе под контрол. Усещаше само лек дискомфорт в таза.
Спомените за катастрофата нахлуха в главата на Паула. „Ноеле! Какво е станало с нея? Жива ли е?” Огледа се. Ноеле лежеше на съседното легло, легло, покрай което имаше разнообразни медицински принадлежности. Паула се зачуди дали изглежда също толкова странно, колкото колежката си. Почувства се изключително неловко от тази мисъл.
– Ноеле!
Ноеле не отговори. Очите й бяха затворени, бледото й лице излъчваше спокойствие. Паула бавно отмести поглед от лицето й и се загледа в тялото й, което бе цялото в гипс. Всъщност от подмишниците до глезените, само стъпалата й бяха „на свобода”. Но най–притеснителното бе начинът, по–който бяха „обработени” ръцете й. Те не бяха гипсирани, нито дори бинтовани, а бяха привързани към металната рамка, която бе монтирана край леглото. Паула никога не бе виждала човек в толкова безпомощно състояние. Стройното й тяло буквално бе погълнато от огромното гипсово корито, чиито чудовищни размери създаваха впечатлението, че стърчащите навън боси стъпала са несъразмерно малки. Краката на Ноеле също бяха вдигнати нависоко, по–нависоко от левия крак на Паула, а прътът, който ги държеше разкрачени засилваше усещането за унизителна безпомощност. „Моето е нищо в сравнение с това” – помисли си Паула. „Тя може да си мърда само стъпалата. Ужас!” После си спомни, че Ноеле бе претърпяла тежка контузия на гръбнака. Вторачи се в стъпалата й. Те бяха клюмнали навътре и изглеждаха съвсем отпуснати и …безжизнени. Наблюдава пръстите й цяла минута, но те дори не потрепнаха. Тръсна глава. „Не ми пука за нея, ако ще да е парализирана! Аз да не съм цъфнала и вързала, та да мисля за нея! И без това не я харесвам особено, толкова е надута. Какво толкова се впрягам заради нея! Нищо чудно аз да съм по–тежко пострадала. Трябва незабавно да говоря с лекарите! ”
Паула размърда пръстите на краката си и, въпреки стрелналата се нагоре болка, се усмихна доволно. „Някъде трябва да има копче. Трябва да извикам лекар. Трябва да разбера…”
Никъде нямаше копче. Опита да се извърне, за да огледа стената отзад. Гипсът й попречи. С неразумното и безсмислено мърдане само си докара болезнено пулсиране в контузения таз. Осъзна, че е също толкова безпомощна, колкото й Ноеле. Очите й се напълниха със сълзи.

4

Паула се сепна и се събуди. Над нея се бе надвесила усмихната медицинска сестра. След като фокусира погледа си, Паула забеляза, че сестрата има азиатски черти. Дългата й черна коса бе вързана на опашка, в очите й блещукаше любопитство.
– Бих искала да разговарям с лекар – каза сънено Паула.
Усмивката на сестрата стана още по–широка.
– Много съжалявам, но това е невъзможно. Ако ви трябва нещо, на вашите услуги съм.
– Просто исках да питам… защото изглежда имам счупвания… – каза с равен глас Паула.
– Да, но всичко е оправено. Тазът ви е счупен, както и лявото стъпалото и глезена. И китката също. Мога да ви уверя обаче, че най–лошото мина, така че не се тревожете.
– Ами Ноеле?
– Ноеле? О… мисля, че вече няма опасност за живота й – рече с неуверен глас сестрата и погледна Ноеле.
– Сигурна ли сте, че тя е добре?
– Е, не е добре, но определено върви на добре.
– Кой ни намери? Вие знаете ли?
Сестрата поклати глава и се приближи.
– Трябва да си почивате.
– В Хавай сме, нали? – попита Паула.
– Да, в частна клиника. Тук ще получите добри грижи.
– Трябва да се обадя на шефа си, и на родителите си също.
– Не! – отвърна сестрата и се намръщи.
– Защо не?
– Това е против правилата на клиниката.
– Но те трябва да знаят…
– Те знаят – каза сестрата и се усмихна насила. – Те знаят за катастрофата. Когато състоянието ви се подобри, ще бъдете преместени и ще можете да видите близките си.
– А защо не сега?
– Сега не може. Имате множество фрактури, няма как да бъдете транспортирани – обясни сестрата.
– Но аз вече не изпитвам болка!
Сестрата се ухили.
– Мило момиче, натъпкана си с обезболяващи. Искаш ли да ги спра, за да видиш какво ще стане.
Паула се поколеба за секунда, после въздъхна и поклати глава. Сестрата се наведе и опипа горния ръб на твърдата превръзка. Плъзна пръстите си покрай лявата гърда на Паула и ги мушна под гипса. Само върховете им влязоха. Паула изохка стреснато – пръстите на сестрата бяха ледено студени.
– Съжалявам, трябва да проверя гипса. Стяга ли ти? Чувстваш ли да се търка в кожата ти?
– Не. Нямам оплаквания, само дето не ми позволява да мърдам – отвърна троснато Паула.
– Това е идеята, скъпа. Така костите ще зараснат правилно. Ще се наложи да свикваш с липсата на движение.
– Водя активен живот. Трудно ще ми е …
– Вече не, мила, вече не. Погледни Ноеле! Тя изобщо не се оплаква – каза сестрата и се изкиска.
– Не е смешно – изръмжа Паула и хвърли гневен поглед към сестрата.
– Съжалявам. – В очите й обаче продължаваха да блестят весели пламъчета.
– Колко време трябва да съм в гипс?
– Най–малко три или четири месеца.
– О, Боже!
В този момент Паула усети как студени пръсти докосват интимните й части.
– Какво правиш? Престани веднага!
– Проверявам превръзката – изчурулика невинно сестрата.
– Добре, но внимавай повече. Неудобно ми е, когато… нали разбираш.
– Съжалявам, трябваше да проверя дали гипсът е поставен правилно.
– Какво! Смяташ, че лекарят може да е допуснал грешка!
– Всичко е възможно. Но най–важното е да проверя дали има оток.
– Защо?
– Отокът не е добър знак, затова.
– Е?
– Всичко изглежда наред.
– Искам да те питам нещо. Ще мога ли да ходя нормално, когато свалят гипса?
– Ще се наложи да използваш патерици в началото – каза сестрата.
– О, не! Патерици! С кариерата ми е свършено! Никой няма да търпи саката репортерка! Колко време ще съм с патерици?
– Не съм пророк, Паула, но съдейки по състоянието на стъпалото и глезена ти, нищо чудно да откараш години.
– Сериозно ли говориш? – Паула се бе изчервила до уши.
– Не мисли за това сега.
– Какъв точно е проблемът?
– Основният проблем е, че стъпалото и глезенът ти са натрошени, но най–зле е петата. Трудно ми е да повярвам, че някога ще можеш да стъпваш с цялата си тежест на нея. Но знае ли човек. Днешните лекари са същински магьосници – каза сестрата и потърка гипсираното бедро на Паула.
Паула притвори очи и вдиша голяма глътка въздух.
– Не трябваше да отговарям на въпросите ти. Допуснах грешка. Пациентите не бива да бъдат тревожени. Между другото Ноеле има много повече основания за тревога. Но погледни колко спокойна е тя. Добро момиче.
Паула отвори очи и изгледа подозрително сестрата, която се усмихваше благо.
– Как е Ноеле?
– Гръбнакът й е контузен, бедрените й кости са счупени на няколко места.
– Парализирана ли е?
– Все още не може да се каже какви точно са неврологичните увреждания, но операцията бе успешна. Тя има шансове да се възстанови напълно.
– Защо ръцете й са вързани за рамката?
– Няколко пъти се опита да изтръгне интравенозната игла. Не винаги е толкова кротка. Кошмари, може би.
– Ти разговаря ли с нея?
– Не, още не е готова за това.
– Упоена ли е?
– Да – отвърна сестрата и застана до долната част на леглото.
Щипна лекичко палеца на левия крак на Паула и го огледа внимателно.
– Можеш ли да ги размърдаш? – попита тя.
Паула размърда пръстите си.
– Чудесно, скъпа, наистина чудесно! – възкликна, после добави: – А сега трябва да направим няколко упражнения.
Сестрата придърпа един пластмасов стол и се намести върху него. Започна да масажира прасеца на десния крак на Паула.
– Какъв е смисълът от това? – попита Паула.
– Трябва да поддържаме мускулите ти във форма.
– Разбирам.
Паула затвори очи и се отпусна. Масажът я караше да се чувства по–добре. Вече не се притесняваше от сестрата.
– Кожата ти е толкова мека… толкова нежна… – подхвана неуверено, с треперещ глас сестрата.