А там и пясъкът те поразява с блясъка си,
и небесата са аквамарин и бяла пяна,
и вместо обичаен птичи крясък –
соната за невидимо пиано,
а сокът от разрязаните нарове
кърви по бялата ти, бялата ти кожа...
..........................................................
О, с устни струйката попий, лодкарю
и прибери обратно във канѝята си ножа,
преди от тъмната ти страст да съм умряла,
тъй както жертвоприношествуваш сега
сред пясъците с младото ми тяло,
положил го върху олтара на брега...
И спри луната и звездите да ми сваляш,
а слънцето оставил за десерт накрая.
Там всичко може и да е така - прехвалено,
но там не е Земята, там е Раят.