автор: Lorena

Не заключвай мисълта за простор.
Днес закичвам небето със креп.
Не спасихте живота и днес.
Почерня и земята, и слънцето.
Ако утре прекрача въжето
между живи и мъртви опънато,
ще сложа в сълзата на Бог
и сълзата на белите гарвани,
изкълвали деня на зла участ.
Ще закрия душите със черно парче,
ще ранява тъгата по-малко.
Черна зима надвисна
и падат порои сълзи
за онези, над чиито глави
ще поникне черната трева на България.