автор: veronikas

***

Не къща, дом си построих
от чувства и от мисли.
От сенчестата му страна открих
какво е всъщност щастие.
И не света, живота извървях,
но винаги замръквах вкъщи.
Едната ми пътека е съдба,
а другата - желание за бягство.
Не аз, не ти, не ние...
Човекът е сълза.
И Господ трябва да реши
кога да я изтрие...