автор: apostola

От стари рани спомен пазя.
За новите си търся лек.
И мога по корем да лазя,
но все съм си добър човек.

С успехи стари се гордея-
за новите полагам труд.
И със звездите се родея-
по чара техен аз съм луд.

Със миналото не живея-
към бъдното прехвърлям мост.
И като всичките старея,
и като всички тук съм гост.