автор: Mojsei

Печените агнета вълкът усеща
и за пиршествата хорски се досеща,
но едва ли туй животно съумява,
случващото се сега да проумява.
Ето, той лежи в тревата,
в подстъпите близки на гората
и през пелената на листата
съзерцава на егрека светлината.
Там овчарите ядат доволни
с приказки свободни, произволни
и посръбват винце сладко,
стичащо се в гърлата гладко.
"Тези хора агнетата колят
без да питат или молят,
но надигат врява чак до бога,
щом показвам, че и аз го мога?!"