Забравено от Господа селце
под връх от мрамор. Там - на остров Тасос.
Опазило столетно сърчице
под купола на църквица безгласа.
Смокини стелят своя гъст венец
над къщите, покрити с плосък камък.
В градинка, сред босилека, щурец
селцето огласява с хъс за двама.
Живее сякаш на забавен ход.
Извън закони, време и пространство .
Под общия лазурен небосвод,
то има свое тайно месианство.
И вдъхва вярата, подобно теософ,
на шепа жители, открили сякаш рая.
Обречени на мъдрост и любов
ще споделят тук дните си до края.
Сълзи чешма под стария чинар.
Ухае на хлебарничка и вино.
Сергийки със зехтин,маслини, нар
на уличката тясна и старинна.
Спасено от бетони и барок,
живее си щастливо и невинно.
Забравено? Не, дар е то от Бог!
И има основателна причина.