автор: apostola

С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.

И слънцето във джоба слагам
да бъде слънчева монета.
На белият си лист полагам
началото на два сонета.

А вечерите ги завивам
със меко черно одеяло
и в сънищата се разливам
във времето ми застояло.

И сутрин рано аз се будя
с петлите даже ранобудни.
Готов съм, Боже, да се трудя
и със несретниците блудни.

Сърбят ме дланите във дните
и търся начин за промяна.
Да съм спокоен в бъднините,
живота давам във замяна.