автор: gorestled

Помниш ли ти онзи юни,
дарен ни от съдбата,
да сме на онази дюна
двамата с тъгата си,

когато
светът ни беше сринат
и мислихме – завинаги,
а сетивата зъзнеха
изстинали
с чувството, че са излишни,
до мигът, във който
поглед /беше твоя/,
ме прониза скришно?

А после?

Помниш ли ти онзи юни,
пълен с неизвестни
върху пясъчната дюна,
под звездите блеснали,
когато
кръвта ни стана вино,
кипнало, а още с тебе
нямахме си минало,
но кожата ни
заредена с електричество
жадуваше искрите,
скрити в ръцете ни
по нея скитащи?

Помниш ли?

Помниш ли, онази ,
пълна с тайните ни дюна?
Ела!
Ела, да се завърнем в онзи,