автор: GoranMalevski

До моята буза - тежката ти плитка.
Парфюмът ти шепне колко ме обичаш.
Навън вятър свири, а луната хитро
топличко си търси, зад перде занича.

Ту повява бриз, ту пък в пътя буря.
Любов и Раздяла... Мъже и женици...
Нежен ангел мой, в сърце съм те турил
и стиха ми пишат дългите ресници.

Спи, моя любима! Господ да те пази!
Уморено коте, нека да те има!
Слънцето ще крия, да не те полази
и ще те завивам в идващата зима...