автор: apostola

Главата ми е, като връх,
забулен целият във скреж.
Но времето със топъл дъх
държи ме още в тонус свеж.

В очите ми лежи тъга,
в душата никнат ми крила,
че на небесната дъга
е моята Любов билА.

И тичайки по всеки цвят,
ме чака горе на балкон
да литнеме към Оня свят
във този цветен небосклон!