автор: vladun

Бих простил на часовника, който
смила моето време на пясък.
Бих простил и на нервната сойка
за прокобния сумрачен крясък.

Бих простил, че брадатите влъхви
ми вгорчиха на детството чая.
Бих простил и на вятъра, духал
все в посока, обратна на рая.

Бих простил на жената, чиято
златна ябълка беше червива;
и на червея – моя приятел,
бих простил, че във нея заспива.

Хор:

За двупръстото чèло би простил на дивака,
би простил и на дявола с бялата ризка,
но напразно, напразно стоиш тук и чакаш –
даваш прошка на всеки, но никой не иска.