автор: Lorena

Лалетата се любят под дъжда
и всеки техен писък е надежда.
Сънувайте лалета, господа,
изтрийте тишината на вървежа.
Прокъснато небето се сниши
и заваляха черните надежди
и няма никой да ги оцвети
и мракът тегне безнадеждно.
Обичайте лалето, господа-
тя всяка дума има своя смисъл.
Засятите лалета във сърцето
от обич могат да поникнат.
Простете на лалето, господа,
че тази сутрин се събуди тъжно.
Прегърна мрака парещата му сълза,
илюзията стана пълна.
И ако някога откъснете лалето, господа,
то знайте, че душата бяла ще идва и в съня ви.
И топлите лалета, господа,
ще бъдат ваша участ и съдба.