Пролетта уморена
Отстъпва и лятото
С дъх на море.
Tъркулва в далечния
Ъгъл на времето нашите
Призраци и страхове.
Крилата на чайки
И гларуси бели
Танцуват на сцена-
Едно синьо небе.
На слънцето пръстите
Аленеят върху безброй
Ласкави рамене
Ята от целувки /на влюбени/
Тихо бризът отнася
Окото на слънцето
Трепка с клепачи
Окото , което в сън, септември унася.